Той беше голям, здрав и лъскав болт. От най-добрата стомана. С фина, току що изписана резба и покритие от цинк. Открояваше се в кутията за инструменти сред останалите болтчета, всяко от които отчаяно се бореше да подаде главичка и да съблазни някоя отвертка.
Тя беше красавицата от съседното отделение в кутията. Елегантна стоманена гайка. Ръбчетата й бяха девствени - все още нито един гаечен ключ не бе осквернил лъскавото й цинково покритие. Ни един болт не бе слял резбата си с нейната. Свенлива като пролетна роса, чиста като планински ручей. Старите гайки и шайби злобно й завиждаха, но ръждата така ги бе набраздила, че те едва ли някога вече щяха да докоснат снагата на някой снажен болт.
Легнал сред стотиците винтове и видийки, болтът гледаше през полупрозрачния капак на кутията и мечтаеше да намери гайката на сърцето си. И да се слее с нея във вечния съюз на любовта. Чак докато ръждата ги раздели! Гайката също предчувстваше края на своята самота. Голямата празнина в средата й щеше да бъде изпълнена от здравото тяло на нейния стоманен избраник.
Те бяха създадени един за друг. Разделени в две съседни отделения на кутията за инструменти, болтът и гайката бяха обречени да бъдат едно цяло. Шести размер, единствени в кутията. Никой не можеше да раздели пътищата им.
Дойде денят, който и двамата чакаха още от времето, когато отчаяно стояха затворени в един метален шкаф в Практикер! Болтът и гайката най-после щяха да сключат своята вечна метална дружба.
Монтираха ги в нов външен асансьор, който пълзеше безшумно по модерен търговски център и се издигаше на цели седемнайсет етажа. Два гаечни ключа завиха здраво младоженците един към друг и ги притиснаха страстно с красива шайба. Влюбените гълъбчета бяха намазани с пресен грез, който зорко пазеше непорочната им любов и държеше ръждата настрани.
Младата двойка летеше всеки ден по стотици пъти към небосвода и после падаше скоростно към земята. Те бяха щастливи - обичаха се и гледаха света с усмивка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар