Приятелка

Имам си една приятелка. Не е кой знае каква красавица. Симпатична, усмихната, облечена във всички цветове на дъгата, но иначе такава една дребничка, невзрачна, мълчалива. Никога не ми е казала нито дума. Тя не говори, а действа. А бе истински приятел отвсякъде.

Винаги е с мен. Никога не се раделям с нея. Водя я по магазините, с нея ходя на почивка... Особено при по-специални случаи, присъствието й е от решаващо значение. Покажа ли я, всички ме гледат с уважение. Лицето й за мен е като широко отворена порта към света.

Неразделни сме с нея! Тя не обича публичността. През повечето време се крие. Дребничка е, завира се по джобовете ми, из чантата. Обожава да си лежи на топло в протфейла до банкнотите.

Не мога да живея без моята най-добра приятелка! Само като пипна пластичната й фигура и усетя нежния пластмасов релеф – получавам оргазъм. А и тя ме обича. На лицето си е татуирала моето име, а в магнитния си колан на кръста е закодирала цялата ми лична информация.

И както често става с приятелите – моята най-добра дружка ме закопа! Така подло ме излъга, че едвам не отидох в затвора. Търсят ме някакви съдия-изпълнители, звънят ми от разни банки. Ще ми вземели всичко, ще ми пратели мутри... Ужас! И всичко това – заради моята най-добра приятелка. Заби ми такъв нож в гърба, че сега ще плащам поне 10 години.

Така е – казват ми хората – като си се залюбил с тая твоя кредитна карта...