Безброй безчувствени кукли, заболи очи пред себе си, показват безизразните си физиономии от метрото и запълзяват безропотно към стъклено-металните си работни клетки. Напускат съскащия стоманен змей и изпълват сърцето на голямата градска машина, от която са част и която осигурява техния единствен поминък.
В тълпата те са сиви и еднакви. Сливат се в гъста еднородна маса от бради, червила, парфюми, пот, чанти, раници, торби, чадъри, телефони, очила и тук-там малко човешка плът.
Бързат! Тичат! Лицата им са обладани от страха пред часовника, който зорко и безмилостно гони 8 сутринта. В този момент за тази тълпа няма нищо по-важно от състезанието с часовника. Все едно той отброява времето до тяхната смърт.
В тихата неравна битка, в която ехти само чукането с токчета по белия мрамор, остро изквичава някой. В лудото надбягване една единица е настъпила друга. Следва глухо злобно изръмжаване, размяна на чифт звучни псувни и всичко отново е погълнато от грохота на мотрисите, скърцането на изнемощелия ескалатор и всеобщото сутрешно сумтене, кашляне и хращене.
Стоманените гъсеници се изсипват по точен график една след друга в обляната от бяла луминисцентна светлина метростанция. Хиляди трескаво се блъскат един в друг – сякаш, удряйки се сляпо, се опитват на нацелят правилната посока. Потокът от човешка маса се изтича и отстъпва място на следващия.
А аз си вървя безцелно, мързеливо дъвча мазната баничка, която една сърдита леля ми хвърли в ръцете на Женски пазар и жадно попивам от първите лъчи на лятното слънце...
Радвай се, че не си част от цялото. Няма по-сладко нещо от това! :))
ОтговорИзтриванеНай-приятно е да вървиш срещу тоя луд поток :)
ОтговорИзтриванеА бе да си призная - понякога влизам в целия този поток, но поне мога да го погледна отстрани...
ОтговорИзтриванеА да вървиш насреща му си е предизвикателство...