13.06.10 г.

Теменуга Здравкова



Учителка по литература, 45-годишна, облечена в сив раиран костюм - някакво подобие на пижама, с очила, дълга прибрана коса и класическа даскалска кожена чанта. Стара мома – отдалече личи феминистката ярост, недопуснала през годините ни един мъж. Уверена педагогическа походка, характерна за онези нереализирани таланти, които цял живот са чакали своето признание. Поетеса, съчинила десетки стихотворения, които рецитира редом с класиците единствено пред смаяните погледи на своите ученици.

Светът на Теменуга Здравкова е изплетен от гоблените, които самата тя шие в дългите самотни вечери на терасата на гарсониерата си в Люлин 2. Сега тя се мъчи над една пеперуда, летяща волно над жълто слънчогледово поле. Моделът бе взела от някакво старо немско списание за гоблени. Забола поглед в слънчогледовото поле, Теменуга Здравкова следеше всеки бод на иглата. Не обръщаше внимание на красотата и на свободата, които изпълваха картината с пеперудата. Не виждаше дълбочината на синьото небе, което се губеше в далечния планински връх. Теменуга Здравкова бе вперила изпитателните си учителски очи в квадратчетата на модела. Зад фините конци, които бе търсила дни наред по сергиите на Женски пазар, тя не виждаше нищо повече от охканията и ахканията, с които нейните колежки в училището щяха да я обсипят при вида на красивия пейзаж.

Какъв ли свят може да има Теменуга Здравкова? 20 години тя бе обяснявала на невръстните ученици „какво е искал да каже авторът...”, а сега погледът й се простираше не по-далеко от иглата, с която прецизно пореше ленената тъкан? Ако можеха, яркожълтите слънчогледи вероятно биха навели глави и биха се саморазшили от гоблена.

Какъв мироглед може да има човек, който през живота си, подчинен на поетичната муза, е напускал границите на София 3 пъти? Веднъж за сватбата на сестра си в Силистра, втори път – за погребението на мъжа на сестра си, пак в Силистра и трети път – на лагер с ученици в Кранево.

Теменуга Здравкова завърши пеперудата. Усърдно бе ушила и най-малкия детайл, всеки един бод бе премерен и на мястото си, в малкото квадратче на модела от списанието.

Доволна от себе си, Теменуга Здравкова легна да спи. На другия ден тя трябваше да говори пред учениците си за ‘Свободата в поезията на Христо Смирненски’. Свободата, която за Теменуга Здравкова не означаваше нищо повече от една тема от конспекта за класното по литература.