Днес ми заявиха, че съм бил идиот. И не само. Бил съм, моля ти се, ненормален идиот... А бе направо цял кретен, както се казва. Какво да отговориш на подобно обвинение? Гледах кретенски тъпо известно време, за да осъзная идиотията си и накрая се захилих като един абсолютен идиот. От тези, най-ненормалните...
Не съм се бил съобразявал с общоприетите правила. Че как ще се съобразявам с нещо, което противоречи на всичките ми разбирания и принципи? Не става! Точка! По-добре да нося титлата ‘Идиот’, отколкото лицемерно да кимам в знак на съгласие и да живея по правила, които ме тормозят. Може да съм идиот, но поне ще съм свободен идиот!
Трябвало съм да погледна на нещата от друга гледна точка. По-глобално. Е, извинявайте много! На една глупост, колкото и глобално да гледаш – тя си остава глупост. Дори повече – тя се превръща в глобална глупост, която всички приемат, само защото някой я е провъзгласил за ‘общовалидно правило’.
Пълен абсурд! Търпение съм трябвало да проявя... Моля? А, не! Стига с търпението. Тази приказка съм я слушал вече. Не искам да търпя! Предпочитам да съм идиот, обаче да не се примирявам.
Всъщност не е толкова зле... Аз съм вече идиот. Усмихнат, свободен идиот. Дебил, кретен, ненормалник... От утре слагам една табела на врата си ‘Аз съм идиот, не ме занимавайте с глупости!’ и тръгвам гордо по улицата...
Табела, не Значка може :)
ОтговорИзтриванеВ крайна сметка всеки носи значката си :D
Търпението е благодетел,
Премирението грях..
Абсурдите необходими,
за да правиш разликата..
ин ит!
Светът би станал много по-слънчев и приветлив, ако можеха хората да престанат да поставят етикети... Усмихвай се и бъди свободен, защото какво по-хубаво от това?
ОтговорИзтриване