27.04.10 г.

Говори!



Говори! Дори и да ти се мълчи – говори! Силно и високо, защото имаш какво да кажеш на хората около теб. Крещи силно, викай! На този свят все ще се намери някой, който да те чуе. Ако не друг – то със сигурност тишината ще ти отговори. Тишината е най-верният слушател. Но не позволявай да ти бъде спътник в живота.

Говори сега, защото утре вече ще е късно. Няма да те има и това, което си искал да кажеш, ще го каже някой друг. Така или иначе всички си го мислят, но малцина имат смелостта да го кажат. Хайде наруши мълчанието, изправи се и издекламирай репертоара си.

Питай, коментирай, заяждай се, шегувай се. Само недей да ми мълчиш като пукал! Такива като теб, които вечно мълчат, имат най-много неща за казване. Време е да изплюеш камъчето! Природата те е дарила с език, мой човек! Ползвай го и за говорене от време на време!

Говори смело. Дори и да си сигурен, че ще кажеш най-великата глупост, по-добре я кажи, отколкото да я носиш цял живот със себе си. Излишна тежест. Само се замисли на тази Земя колко неизказани неща има. Болка, несправедливост, проблеми, злоба, завист... Не ги архивирай отново в малката си главичка, а ги извади наяве.

Много хора са загинали, заради своите приказки, но - вярвай ми – далеч повече са гушнали букета, заради мълчанието си.

Не ми тракай нервно с пръсти по масата! И не пали цигара точно сега! Ще вземеш да пукнеш и ще погребеш това, което щеше да ми казваш...

Дали ще те разберем? Хайде сега подробности... Кой кого разбира правилно в днешно време? Ти си кажи, пък ще видим...

Няма коментари:

Публикуване на коментар