Господин Никой

Днес пак го видях. Както винаги – в гръб, без лице. Той никога не показва лицето си. Ако ли пък успееш да го зърнеш, то обикновено е покрито с омайна маска. Страх го е да не би някой да го разпознае и да разкрие истинските му намерения.

Той винаги крои нещо. В главата му се подрежда поредната опасна стратегия. Ще мине през трупове, за да постигне своето. Завидна амбиция на велик завоевател, готов да покорява душа след душа.

Той е опасен. Успехите му са осеяни с кръв, предателство и безброй погребани съдби. Той е опасен, защото е твой приятел. Гледа те и се усмихва невинно. Гали те нежно и те обсипва с най-благите думи. Зад гърба си обаче, той държи остър нож. Оръжие, което безскрупулно ще забие веднага щом отвърнеш поглед встрани.

Той е винаги наоколо. Следи те, а в главата му тиктака бомбата на неговите пет минути слава. Моментът, в който той ще тържествува над твоето безсилие.

Някой го наричат лъжец, за други е предател, за трети пък е пример за подражание. Той е просто господин Никой и те чака зад ъгъла. Пази се!