Дисекция

Хванах сръчно малкия остър скалпел и направих фин разрез от основата на носа си до онази издутина отзад на врата, чието име съм пропуснал в часовете по биология преди години. Перфектно. Доктор Хаус със сигурност би ми завидял за прецизното и точно рязане. Внимателно отлепих косата си заедно с кожата под нея и хоп – и пред мен се разкри цялото съдържание на моята рошава глава.

Честно казано, очаквах главата ми да е пълна с нещо. Все пак отвън не изглежда толкова куха... Но уви – вътре бе почти празно. Голямата кухина, която зейна пред мен беше пълна с тютютев дим. Очевидно 10-те години пушене са си казали думата. Мъглата оредя и откри твърде постна панорама от надежди, спомени, опасения, мечти и още много прашни картини, разхвърляни по влажните стени. Няколко уплашени въшки трескаво прибираха стадото малки гниди в ъгъла, до раклата на моята суетност. Помня, че последно имах въшки, когато бях на 12 години. Ето къде са се крили гадинките толкова време...

Трябва да се опитам да вкарам малко ред в тази бъркотия. Откъде да започна обаче?

Погледът ми попадна на десетина бидона с надпис ‘сълзи’, скрити в дъното на пещерата. Не мислех, че са толкова много. Винаги съм се смятал за хладнокръвен човек, който трудно се оставя нещо да го извади от релси. А то какво се оказа? В главата ми има достатъчно сълзи, с които да отворя бутилираща фабрика.

Зачудих се за момент дали да не изхвърля тези сълзи. Но реших, че ще е по-добре да ги оставя. Напоследък ми попадат доста филми, на които така хубаво си рева, докато чевръсто люпя тиквени семки. Защо да се лишавам от това удоволствие?

Точно срещу наредените бидони със сълзи стояха купчина стари книги, листове с лекции и дипломи. Загледах се по-внимателно. Икономика на труда, Микроикономика, Статистика, Право, Маркетинг... Хм, мислех, че отдавна съм ги затрил. Така или иначе днес не са ми нужни. Хайде на боклука!

Тук някъде трябваше да има и стар албум със снимки от моето невръстно детство... Бях сигурен, че го пазя. Първите 15 години са ми е един от най-ценните периоди в живота и затова съм ги запечатал с един руски фотоапарат ‘Смена’ – подарък от баща ми...

Албумът го няма, но затова пък съзрях огромно количество празни кутии от китайска храна и счупени бутилки ром. Около тях имаше доста фасове от цигари и трева. Вероятно от влагата, в ъгъла на този бардак беше поникнал дори свеж стрък канабис. Интересно как се е запазил в тази тъмница?

Разрових купчината с намерението да разкарам целия този боклук. Под празните бутилки обаче лъснаха десетки, стотици дискове. Сидита имам предвид. Бяха доста изподрани, но все пак на лицевата им страна личаха все още надписите ‘ММ Архив 2003’, ‘Ultra Michael Jackson’, ‘Фрактура’, ‘ММ Награди 2005’.

Ужас! Архивът на телевизия ММ. Съсипан тотално и невъзвратимо. Тук са съхранени най-хубавите ми години. Това е непростимо! Почти бях отворил един от бидоните със сълзи, когато в тъмното видях очертнията на един метален шкаф, на който някой беше сложил табелка ‘Нова телевизия’. Отворих го, а вътре – жълти листове, разпечатки на таблици, стратегии, програмни схеми и визитни картички.

Главата ми безспорно има нужда от простор! Изхвърлям шкафа... Не ми трябва! На негово място ще сложа една библиотека, на която ще наредя това, което е останало от архива на ММ.

Тъмната пещера леко се проясни. Реших да сваля черните дебели завеси, изплетени от проблеми и ядове, които спираха и малкото светлинка, идваща през прозорците откъм очите и ушите ми. Отворих широко да влезе въздух. Ето сега вече е по-светло.

Запретнах ръкави и изхвърлих всички стари семейни албуми. Повечето така или иначе бяха без снимки. Измих пода с препарат против бръчки. Смених някои от тъмните картини по стените с фотоси от улиците на Берлин, парковете на Амстердам и дворците във Виена. На една етажерка наредих всичките си нови приятели. Трябваше да ги посбутам малко, защото мястото не стигна. И накрая, от аптечката, закачена до прозореца, изхвърлих прахчетата срещу главоболие и ги замених с лъскави блистерчета ‘Табекс’.

Раклата на суетата. Тя остана. Препълнена с лакове за коса, пудри и гримове, останали от телевизионните предавания в ММ. Позабърсах всичко, но засега не ми се ще да изхвърлям нищо. След година-две може би ще се наложи да добавя и някое-друго мазило срещу оплешивяване – но дотогава има време.

Главата ми придоби доста приличен вид. Човек би казал, че в това помещение живее педантичен библиотекар на средна възраст, останал самотен, след като жена му заминала да се грижи за богата пенсионерка в Гърция.

Вече съм готов. Сега мога да вкарам последния елемент в скромната декорация на моя душевен комфорт. Една голяма стъклена саксия с красивото цвете на любовта. Много ме е страх с тези стъклени саксии. Малко невнимание и всичко рухва. А цветето на любовта не може да вирее в друг съд. Досега съм затрил няколко такива цветя. Правя, каквото правя, все се спъвам. А саксията пада гръмко и се троши в краката ми. С моите кьопави ръце трудно мога да опазя нещо толкова деликатно. Сега вече съм сигурен в себе си. Този път саксията няма да се счупи, а цветето ще живее в разкош и щастливо ще увехне някой ден, заедно с мен самия.

Във влажното помещение все още мирише на влага. Може би Мистъл Мускул (Mr. Muscle) ще ми помогне... Онзи чичко от рекламата, който замахва с ръка и всичко след него мирише на цветя. Чудно, нали? Чичкото щеше да изчисти всичко! Дори и спомените, които бяха изрисувани като стенописи по стените на главата ми. Не, в никакъв случай!

Ароматни пръчици – това е решението! Уникален ефект! Гонят всякакви миризми – от цигарен дим, до аромат на тоалетна след двудневен режим на водата. За щастие намерих пакетче от едни по-специални ароматни пръчици. Бях ги заровил отдавна дълбоко някъде под купчината празни бутилки. На пожълтялото пакетче пишеше ‘Мечти’. Запалих ги всичките десет.

Е, сега вече се живее... Чувството след подобно пролетно почистване е невероятно. Остана ми само да зашия главата си. А всъщност май по-добре да си оставя един малък отвор... Просто да влиза свеж въздух от време на време.