Усещам странен аромат. Колкото познат и присъщ, толкова недостижим и далечен. Мирис, който бях забравил или по-скоро затрупал с папки, проекти, договори, срещи с хора, обременени от живота и слепи роби на реалността.
Аромат, който се ражда с първите пролетни глухарчета и излита с последните есенни минзухари. Онзи мирис, който преди години ме обладаваше всеки път, когато берях билки в Балкана. Ароматът на високите липи и горските теменужки. Трепетът на дивите ягоди, надничащи изпод листата на горската папрат.
Онзи порив на априлския вятър, който събужда сивите гълъби пред Народния театър в София и белите гларуси по плажа в Бургас. Ароматът на тишината, покоя и шепота на септемврийското море, уморено от крясъците на туристите.
Много познат мирис. Спомен, който ме кара да потрепвам. Мисъл, която ме прави по-смел и по-решителен. Идея, която ври в мен и ме пълни с енергия. Алкохол, от който ми падат заръжките. Приятел, който ми подава ръка...
Кафе рано сутрин, цигара след секс, парфюм на любим човек, студена бира на плажа, топъл чай след ски, вино на сватба, ракия на погребение, изгорели газове след излитащ самолет?
Аромат, познат на всички, и непонятен за никого. Гняв, изпълнил сетивата на роба, изправен пред господаря си. Миризма, свалила правителства, породила войни и родила нови светове.
Мирис, от който се страхуват тези, които никога не са го усещали. Вятър, който руши правила. Буря, която изкоренява предразсъдъци. Ураган със силата да затрие дори човечеството.
Усещам странен аромат. Това, което рано или късно надушва всеки друг роб на реалността като мен.
Усещам мириса на свободата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар